автор: galachad

"Някога много много отдавна мили деца преди милиони години на нашата Земя живеели странни същества".
Историята унасяше дъртия все такива ги разказваше за лека нощ, но като не умееше да измисля друго и това ставаше. "Нали знаете за еволюцията" - заби из скучните дебри татко. "Да, да" - кимнаха децата и придърпаха завивките към раменете си. "В резултат на една обикновена случайност преди милиарди години възникнал животът. Нали се сещате ако разглобите една играчка сложите я в една тенджера и достатъчно дълго я раздрусвате след няколко милиона години тя може да се самозглоби сама. Ако живота беше направен от обикновени дървени части това нямаше да се случи но частите от които сме изградени си имат малки магнитчета, те са специални, освен това могат да си променят формата. Та в резултат на всички тези усложнения се получил достатъчно сложен жив организъм, но както казах преди милиарди години. След това за да станат по-силни тези малки живи структури се събрали заедно и подкрепяйки се и разпределяйки ролите си в създаденото общо тяло създали нещо изключително ново, общността на клетките. Които си взаимодействат едни с други както партиите в нашата държава. Разбрахте ли ме - изведнъж живна татко. "Да, да" - извикаха децата. Слънцето едва подаваше червените си лъчи над хоризонта от апартамента им разположен на 100 етаж гледката беше прекрасна. И децата изведнъж може би и под влияние на приказката се почувстваха в центъра на Вселената творци и съзидатели на всичко живо.
"След това бавно и постепенно се образували растения и животни, хиляди и милиони видове, затрептели цветовете на шипките появили се дъбовете, малките животинчета- Погали ги татко- големите животинчета. И интересно в началото всички били голи, нямали си такива хубави брони като вас” - каза татко и прокара пръст по веселите люспи на децата. Унесени от "еволюционните" истории на баща си децата заспиваха като размахваха в унисон опашките си. От кухнята се чуваше потропването на домакинските съдове докато мама приготвяше вечерята. днес празнуваха 70 годишнината от сватбата си и поводът беше специален.
"След това цялата планета се превърнала в родина на голите двукраки, те толкова се размножили, че с право тогавашната епоха може да се нарече епохата на голишарите. Странно е, че въобще са просъществували толкова години те нямали люспи като нас нито такива сладки муцунки с 200 зъба като вас"- целуна ги татко. "Нито такива сладки дълги опашки символ на цивилизацията. А и били съвсем неразумни, не владеели космическите полети и скоро след като се размножили и препълнили планетата изчезнали. Защо все още не се знае със сигурност но в геологическо време това станало много бързо. Но татко утре пак ще ходи на разкопките и може би ще открие нещо ново за тези странни същества. Поне с това си вади заплатата" Приключи разказа си татко и на пръсти като свиваше ноктите на дългите си четири крака напусна стаята. Когато затваряше вратата още веднъж погледна децата. С майка им бяха подготвили изненада, все още заспало тихо в яйцето си след седмица на бял свят щеше да се появи и третото им дете." Милите ми гущерчета помисли си разнежено той и затвори вратата на спалнята.