автор: rozix

Къде е първопричината за страданието?

Великото страдание на бунта и примирението, неистовата болка по преживяното непреживяно, копнежът по огнената страст на осъществявянето, поривът към изпепеляване до край, към изгаряне до последната тленна частица.
Красотата на старите вещи, запечатали в себе си част от човешкото докосване, е красотата на страданието. Ръждясалите ножици, напуканите вази, избелелите покривки, захабените мебели - това е страданието на преупотребата.
Има някаква смайваща обреченост в това овехтяване на нещата, някаква мека тъжна светлина, струяща от безмълвното им, ненатрапливо присъствие.
Страданието е навсякъде - в разцъфналите рози, в избуялите треви, в преливащите реки, в дългите коси, в израстването на децата.
Страданието идва след цъфтежа, след прилива, след апогея, след издигането, но страданието е в самия цъфтеж, в самия прилив, в самия апогей, в самото издигане.
Страданието е вездесъщо. То е като тлеещите въглени, върху които нестинарките играят своя магьоснически танц, в твърдите им, безчувствени нозе, привикнали с огъня на горящите въглени - там е скрито страданието. В устите на гълтачите на саби, в телата на лежащите върху ножове, в очите на хипнотизаторите, в ръцете на магьосниците, в звуците, излизащи от свирките на змиеукротителите, в пурпурния плащ на тореадорите, в душите на смъртните - ето къде живее страданието.
Страданието е в догарящата свещ, но то никога не угасва завинаги. Страданието е самата свещ, която винаги може да бъде запалена.
Не палете свещи, когато се молите, защото така запалвате страданието си. Молете се на тъмно - страданието е свещ, то ще ви открие.