автор: animosity

И когато щастието те споходи, го ревнуваш от всичко и всеки. Да го задържиш е единствената ти цел и си готова на всичко.
И тогава идва Тя. И сякаш всичко в теб избухва от страх и напрежение. Имаш чувството, че иде края на този твой щастлив малък свят. Все още се питате коя е тази мистериозна Тя ли? Това е връзката. Връзката ви с миналото. Помните ли миналия път, когато се разделихте с това ваше щастие? Разбира се, че помните. Злото никога не се забравя. Тогава Тя беше там. Наблюдаваше ви как се разпадате. Седеше до вас. Сега сетихте ли се? Да, точно онова обвито в мрак и мъгла момиче. Тя ви напомня с всяка своя клетка за онзи така омразен ден. И тази асоциация ви кара да намразите и нея самата. При това без дори да я познавате. А може би Тя е не само връзката. Дали е и причината? В това не сте сигурни. Но това е само още една причина да не я искате близо до малкото ви свещено щастие. Помните ли как в онзи ден то ви говореше така въодушевено за Нея? О, да, оставало и да забравите. Още оттогава ви тревожи съмнението, нали? И днес щастието ви още по-развълнувано и щастливо ви уведомява, че тя иде. „ За щастието ми иде Тя”, е първата ви мисъл. Дали Тя иде за него или то само ще иде при нея? Тогава какво ще поддържа светлината в малкия ви свят? Как ще живеете без щастие? Как ще го предотвратите? Как ще Я спрете? Кажете, защото аз не зная. А Тя иде.