И вече няма, няма истинска следа.
Красотата прераства в пустота.
Истината бива в прах обвита.
Добротата с лъжа е завита.
Остава любовта в мрак да гние.
Светът в безизходица жално вие.
Човекът неистово крещи.
Жалкото съществуване в огън пищи.
И всичко бавно потъва в тъга.
И остава само, само самота.
Идват дните тежки, дните зли.
Да не бъдем в тях сами.