автор: nakata777

Прозорците надвиснали са върху мене гладно,
разтварят огнените си безчувствени крила
и някъде далеч във мрака хладно,
огрява погледа ми нежна синева!

И тръгвам срещу нея със една надежда,
единствен блян,една мечта,
да видя нейде аз очите й горещи
и погледа й слънчев да ми върне радостта.

И аз изгубвам се и се намирам пак безславно,
а иска ми се да заспя!
Но немога,виждам вечно фара
огряващ огнените ми стъкла.

Срещу него крача смело,безпощадно,
заобиколен от хорска злоба и тъга.
И той е в центъра на всичко лошо,
той е просто нейната душа!