автор: toradodragani

Полудявам изглежда ще трябва
да си тегля куршума и край...
знам, че Ада е хорска измислица,
не повярвах и в земният Рай.

Вече новите дрехи износих,
бях красив, бях щастлив, бях любим,
честен бях и опитах Голямото
по площади крещях, но за мим

в театър "Мим" назначиха ме, после
там се правих на шут, на паляч,
даже спомням си някаква роля
изиграх на безстрастен палач.

Скучни думи за комунизма
не научих, от страх не мълчах
уж ръце все размахвах да литна ,
а в затворен кръг все се въртях.

Имах почести, слава, медали
и пред себе си имах пътека,
но отгоре надолу щом слизах
не извикахте -"Ето Човека".

Вече нищо не знам и не мога
оглупях, оглушах, остарях,
отрезнях и с ръцете във джоба
аз живота си сякаш проспах.

Затова ще си тегля куршума,
кел файда ще го има света
и без моята роля излишна
и без моята суета.

Полудявам- изглежда ще трябва
да се тегля куршумът и край,
знам, че Ада е хорска измислица
не повярвах и в земният Рай...