Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 910
ХуЛитери: 1
Всичко: 911

Онлайн сега:
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНавън
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

Сплъстени дни
Скръстено небе
Орехът спи
Сърцеизмушено дете
Неродени мъгли
Ъглите стенат насън
Залези зли
Защо не излезеш навън?
Изнемощяло море
Котките са кучета добри
Слънцето на оня свят душите ни пасе
Пилея се по себе си
и с облаците танцувам
В любов превърнах всяка трева,
която от сърцето ми изникваше
и вперваше нос в небитието
Все още на моя тъжен клон си вися,
цветята ми се пъчат начумерено
Все повече кървя,
а тишината е все така разперена


Публикувано от hixxtam на 29.09.2008 @ 18:38:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 07:37:55 часа

добави твой текст
"Навън" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Навън
от Sabin (velichko_enev@abv.bg) на 29.09.2008 @ 18:58:15
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей момиче на ветровете,

Излизам навън,сред небръснатия ден-
колко силно е буренясли и е на ивици...
Не се чува ни кикот, ни приятен тътен,
само буря,която зрее в окото на рибите...


Re: Навън
от Marta на 29.09.2008 @ 19:00:22
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Не, не, мария-десислава :(, какво е това - "сърцеизмушено"дете,
"изнемощяло" море...
няма такъв филм

Скъсени дни.
Сплъстено небе.
Орехи. Дим.
Сгушено сърце.
Близки мъгли.
Тъмнеят ъглите.
Танцувам.
На сън
по облаци скитам.
Заспива море
в залива - чашка.
Всеки смях спрях.

Тишината пери опашка.


Извадих "ядката", това, което аз усетих. С най-добро чувство, дано приемаш и друг поглед. Отвън.


Re: Навън
от Silver Wolfess на 29.09.2008 @ 22:37:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Солидаризирам се с Марта. В другия стих имаш едно откършено дете, тук - сърцеизмушено. Бе, вземи го приласкай с обич това дете, че започват да му се привиждат разни неща

Котките са кучета добри :-))))))))))))

Надявам се не се обиждаш.
С най-добри чувства!