Толкова е просто -
оазисите са навсякъде,
където спреш.
Няма да откриеш никога
пустинен прах
върху обувките на стария поет,
дори гласът му
да е глас в пустиня
и жезълът му -
пясъчна змия на мъдростта.
Оазисите са навсякъде за този,
който сам е извор.