Във сумракът, във който се страхувам,
със дрезгавата нотка на тъгата ме зави
и ми е топло.Не боли.
И вали
тишина.
Във ирисите, зад които те будувам,
копнежна нежност и желание струи
и ми е пълно.Не боли.
И вали
тишина.
Над облаци, които не рисувам,
събират се на слънцето лъчи
и ми е светло.Не боли.
И вали
тишина.