По звездните стъпала на нощта
в унес се изкачих при луната.
Дай ми сребърната си рокля,Луна -
помолих – любимият чака...
Загърната в ефирни вояли,
после танцувах със вятъра -
за отплата ми подари свойте крила...
Тогава потърсих реката.
Дай ми в заем твоята песен,Река -
спи любимият самотен, далече...
Ще го полюлея нежно в съня,
ще сме заедно – красиво обречени...
Ружа Велчева