автор: Snejen_bor

Ако не кипва в жилите ти страст,
тъй както младо вино в бъчва ,
                 то отдръпни ръцете си от мен,
                 душата ми опърлена и тъжна.
Ако усмивката ти не цъфти
с цвят на грейнала петуния,
                 щом срещнеш погледът ми теменужен
                 и глас в минорни петолиния,
то спри на стълбите на моя храм.
Ще срещнеш маска на светица,
                 и цветни бисери със спомени,
                 невинност на девица .
Ще можеш ли, ще низнеш ли кажи,
зрънце близост, капка нежност, трепет,
                 в наниза на малкото ми дни ,
                 със влудяващ и неистов шепот,
та от обич дните да се пръснат ,
в смях и веселби ,политнал пърхащ лебед.