Очите отново са факли горящи,
гаси ги малка солена сълза.
Прободени със сиви проблеми,
се обвиват с мъгла от гъста тъга.
Пълзи като тръпка вледенена
искрица надежда в замряла душа,
живот с живота неуморимо се бори
и в мрака търси бяла светлина.
Безсилна стоя и не искам да чакам
във времето – този вечен Господар
а избор единствен изправен пред мен
е - да вървя по пътя и да не се дам…