Видя ли, какво е живота? – НЕЩО в което човек се ражда, живее, плаче, тъгува, радва се и се смее.
Трудиш се за да постигнеш всичко това, а изведнъж Болка – досадна, свирепа влезе в теб и за малко пред погледа наш, повали те и ти падна, стопи се – ЗАГИНА! Остави всичко което направи през всичките тези години. Остави ни нас обляни в сълзи и тръгна по пътя от който никой до днес не се върна. Отиде далече, където никога няма да мога пак аз да те видя.
Никога е дума фатална, която носи много, много тъга. Аз зная, че само когато крачка надолу направя пак ще мога аз да те видя. Всъщност просто звучи, но нима е толкова лесно както звучи. Та нали всеки иска да живее, да усети глътката на ориста и после само за миг невнимание и ето го там, където си и ти сега. Но не може някак просто ето тъй да сложи своя край човек и да загине и да остави безброи почернени сърца.
Живота е затова да се живее!
Защо направи крачката последна? Защо?
Отговора май ще се забави, може би до моя край, когато мен ще ме попитат, а аз като кристалче неподвижно ще лежа и с последните си сили и аз ще замълча. Ти сложи край на дните, край на радост и тъги, край на всичко свято, мило, родно тук на светлия живот и отиде в тъмите ти да търсиш нов живот и загнезде се в гърдите ни – Тук за цял живот!!!