автор: timon

Не ми се мисли
колко по осем недели,
през живота прокудени,

съм захвърлила
във едно с пролетта си.
Не ми се иска да изживея отново
(не ми се брои, преброих - над 1000)
толкова много нащърбени тайни.
И върбата жълтее –
не вярва в реката.
Не вярва!