Изгони я, тази проклета тъга!
Чуваш ли, изгони я?
Тя бавно от очите ти пие,
да не виждаш
как поточе бълбука,
разхождат се птиците,
свирят щурчета, светулки трептят.
Колко щастлив е гласът и смехът
и колко са топли нощите
(под завивките с някой до теб).
Как те чака на далечната пейка
момичето в парка.
Едно момиче - само за теб...
И ти - целият негов нов свят.
Изгони я!
Първо я изгони...