автор: rozix

В очите на един човек Сатори бе великото откритие на истината.
Вярвах в тази истина върховна и малките точици в ириса бяха стрелки, сочещи навътре. ”Ела и отвори вратата за отвъд. Ела и виж, огледай, изучи, намери, проумей, разгадай, разбери, съзерцавай, открий”, ме приканваха очите.
Погледът бе бистър и остър, като нож разсичаше пространството и стигаше до мен. Пространството бе коприна, погледът - самурайски меч, разкъсаният плат бе Сатори, ножът бе светлината.
Крилатият кон Пегас прелиташе от цвят на цвят и събираше мед за нектара на прозрението.
Красиво тяло и красиви мисли, предметите носеха сиянието на пръстите й, докосванията ги овеществяваха, иначе те бяха невидими. Плетеният стол с пъстрата възглавница се люлееше монотонно като медитиращ гуру. Напред-назад, напред-назад в море от спомени за неслучвания, в градина от устремени към нищото дървета. Люш-люш - плетеният стол пееше за тялото на жената, която бе седяла в него; люш-люш - той копнееше за “континуума с четири дупета”. Митологизираше тялото й в равномерния такт на своите полюшвания - напред-назад, напред-назад, навън-навътре, навън-навътре - той чукаше празното пространство и сякаш чукаше нея, жената с четири дупета и очи-самурайски мечове. Косите, залепени за лицето, египетският профил и вселенското спокойствие - полюшванията омайни на съществуването. Тя правеше прецизна историческа дисекция и битието тръпнеше като разкъсано желе. Напред-назад, напред-назад - гилотинираше копнежите на външните лица, оставаше страданието като жълта роза с бодли и кървави следи от длани. Тя бе разголване и откровение, болезнено-прозрачна плът и сини, сини вени като бликнали реки. Животът скачаше, бълбукаше, свистеше, заливаше и давеше нещата в море от събитийни водопади.
Люш-люш, люш-люш - плетеният стол пее песента на тъгата, музиката на меланхолията, арфата на сърцето свири скърцащата ария на нещастната любов:
Обичах аз веднъж, обичах аз веднъж,
обичам ли още, обичам ли още ?
Не обичам вече, не обичам вече,
а така обичах, обичах, обичах,
но не ме обичаха, не, не, не !