автор: LIULINA

Вятъра изхвърли стволове,
корени дървесни и звезди,
впиха се в небето искрени,
чакащи и молещи очи.
Пиеха безумно търсещи,
впримчени в топлина,
гротескно късащи,
парчета небеса!
Те звездоброеха,
замислено погладени,
прищеха се с пъпките цветя,
дъхаво се гонеха забравили,
колко кратка е пътеката...
Накъсано пътуване намерено,
сляпо следва душещо страстта,
в него огнено подгонени,
листите на есентта,
настигаха стрелите и забучени,
се булчеха и искаха небе,
заето, даваше проклетото,
Време за намиране ...
Давеше се де си?
даваше,
дишаше
душеше,
поискано,
преопоръчано писмо!
Нямащо си имаше просторите,
чакащо намерени в света!