автор: shane_f

През една тъмна нощ,която беше опсипана със звезди и романтиката бликаше отвсякаде,черна сянка вървеше по пътя.
Тя не вървеше безцелно,нуждаеща се от подслон,а отиваше до къщата с блещукащите светлинки. Това беше обикновена сянка на една привидно красива жена,която когато я погледнеш ще си кажеш,че е ангел. Но не,беше съвсем нормална жена,която съдбата беше надарила с необикновен живот.
Когато стигна до малката къщичка,тя почука на вратата. Отвори едно малко момченце,което се усмихваше,защото баща му се беше върнал от последното си пътуване. Красивата жена го гледаше с безразличие,не се виждаше и капка щастие в очите и. Единственото нещо,което се случи в този момент беше лекият полъх,който развяваше есенните листа. Насред всичкото мълчание момченцето покани тази непозната вкъщи с надеждата,че е позната на семейството. Но тя не беше,никой не я познаваше,а и нямаше възможност. Просто тя не беше създадена да бъде приятел с някой,тя трябваше да е сама. Когато влезе всички се чудеха коя е,решиха че се е изгубила. И тогава със същото това безразличие тя каза :" Искам си своето!" Тогава бащата реши,че това е някаква шега. Колкото и да му се искаше да не се случва,жената повтори : "Времето настъпи,тя трябва да дойде с мен." В този момент майката прегърна невръстната си дъщеричка и се разплака. Мъжът скочи да защити семейството си,но тогава красивата жена му каза : " Нищо не можеш да направиш,тя сама ще дойде при мен. Аз ще я закрилям,тя ще бъде моя дъщеря." Красивата жена просто излезе и изчезна в тъмнината.
Години след това,красивата жена се сещаше за тази случка и страдаше толкова много. Онова безразличие беше изчезнало,тя отново трябваше да вземе своето. Красивата жена беше разбрала нещо,което никой не можеше да разгадае - смисълът на живота. Смисълът беше самата тя!