автор: titania

С ножица разрязох самотата.
Половината прибрах в скрина.
С другата ще трябва да живея.
Да се науча да се радвам
на този свят сама.
Сама с мислите неподредени,
С чашата кафе несподелено.
Сама ще слушам Пол Макартни-
надеждата ще се прокрадне.
По женски тя ще влезе тихо,
ще приседне
и ще си сипе от моето кафе.
Когато тръгне
ще извади от скрина самотата
за по-нататък,по-нататък...