автор: Nikolio

...който никога няма да дойде...
"Човек", продума той,
"Човек, всичко ще се оправи, не се бой,

един ден всичко ще бъде наред,
ще властва порядък и безгрижие навред"

Не знаеше как жестоко греши.
Надявах се съдбата над него да се смили.
Да не го праща повече през грешни врати.

И макар да не си го признавам,
и аз живея за този ден,
ясно осъзнавам,
че към него съм устремен
и всеки мечтае за него, откакто е роден.

Така, в своите блянове улисан,
от безкрайните препятствия стъписан,

разбирам, че не триумфът е това, към което се стремя,
нито това, че накрая трябва да победя,
чувствам се човек само по пътя, който трябва да извървя.