автор: galore

Здравей. Защо е тъмно? И аз къде съм?
Отминаха ли бурите в душите ни?
Лежахме ли на пясъчните хълмове, очаквахме ли прилива?
Отмивахме очите и лицата си. Опитвахме със спомените.
Ловяхме щастието с голите си длани.
И се опарихме. Ръцете ми са груби и белязани.
Раниха ги сълзите ти.
А бяхме много, много истински.
Играехме си на живот, но
без да преиграваме. Играех себе си.
Какъвто трябваше да бъда.
Но неусетно се превърнах в теб.
А ти флиртуваше със вятъра. И вечно търсеше лицето ми.
А аз пътувах през сърцето ти. Безкрайна гара и единствен пътник.
И някакви объркани понятия.
Живота е сериозен само в книгите.
За мен е морско син и малко тъжен. И много кратък.
Защо е тъмно?
И все пак понякога, само понякога, аз виждам слънцето в очите ти.