автор: Mandaluga

Лятото замина без предупреждение,
гравира златисти стъпки
по пясъка на ежедневието
и само мидите, напъпили
под сводовете на стъпалата,
наболяват от загубата на лятото.
Настръхнала от вопъла на гларуси,
облечена в разплакан вятър,
разплитам, наричам, заравям
косите водораслови на лятото.
Следите зад гърба си посипвам
със солта на копнежи в минало време,
за да мога знойна, лятна самовила
да си тръгна хладнокръвно
и студ да не изпитам,
щом черният, есенен дъжд ме обгърне.