автор: Layla

Тя винаги се връща в полунощ -
безумна, безнадеждна и унила,
във себе си на всекиго простила,
ала сама със себе си на нож.

Тя винаги го моли за любов,
защото и на себе си е чужда,
и той – спасител в сетната й нужда,
от себе си на отказ е готов.

Тя никога не чака до зори,
отива си, преди да осъзнае
пред себе си безсилна да признае,
че знае колко много го боли.

Той никога не се завръща сам,
той чака тя безумно да го моли,
презирайки нещастните й роли,
на просякиня и жената – вамп.

Той никога пред нея не призна,
че му тежи самотен да осъмне,
и чака всяка нощ да му се сбъдне,
завърнала се – блудната жена.

Той винаги ще чака полунощ,
дори и нея вече да я няма,
и ще долавя топлото и рамо,
потънало във сънния разкош.

Той винаги ще чака полунощ...