автор: meiia

Не вярвам ни на тихата присъда.
Дори на изкрещяната не вярвам.
Не вярвам и в мечтите на осъден,
не вярвам в любещата вярност.
Не вярвам, че съм сътворена
да бъда друга някаква различна.
Не вярвам даже и в самата мене.
Да си повярвам, вярвам, е цинично.
Не вярвам в свободата, цяла.
Tакава няма, но не вярвам в робства.
Не вярвам в черно, нито в бяло.
Ни даже в топлите удобства.
А бих могла да ти се наслаждавам
така като че ти си Смисълът
и в мене любовта ти побеждава.
Но с нокти във душата се подписа

и позволи ми да не вярвам...