автор: Stasja

по обед слънцето ни вдъхновява да поседнем до водата
да пием свежия поток от блеснали туристи със светкавици
и да нахраним гълъбите със зърна от свойта плът
разкъсана от топлина и влага и мълчание
една гондола се забива в тялото на лятната лагуна
от раната потичат хиляди канали
хотелите извикват водните таксита за разходка
и обещават лукс и капчици носталгия

сан марко почернява от мравуняка
тълпите се придвижват на рояци и на пръсти
дворците побеляват - мъдри старци -
и се усмихват с хладно недоверие

гондолиерите прегракват от очакване
във “флориан” кафето пари от аристократизъм
водата под моста риалто е кафява и тинеста
в канале гранде една анаконда спи и сънува

следобедът се скрива под духа на марко поло
пристанището плиска пръски хлад и спотаени мигове
от кулата на дожите се хвърлят гълъби самоубийствено
спасява ги единствено звукът на флейта и пиано