Милиарди се източиха с "Кремиковци",
а видът им бе на жалки, дребни лигльовци!
Жалки ние се оказахме - народа
с пипала обхванати от октопода!
А с "Кремиковци" да беше само обира,
само с пипалата му да беше допира,
щяхме с благодароност да им стиснем лапите,
с кеф да си ударим във земята капите!
Който пожела, обра ни нас, глупаците,
ние с радост пазарувахме в битаците
и на всички им дарихме златно руно,
а пък ние легнахме на голо дъно!
В крайна сметка, всеки си получи пая,
а народът ни на сън видя се в Рая!
Но едно за него се оказа трудното -
тук ли ще го посети или в отвъдното?!
Аз не знам каква ни е на нас породата,
чакане внедрено ли ни е в природата?
Турците търпяхме векове наред
и дали така ще бъде занапред?
Чакане наложи ли се векове,
ще се срещнем с наши и със врагове!
Ще пристигнат други в нашите земи
и ще чакаме до края си, нали?!