автор: ali

Септемврийски слънчев ден. Децата излизат от училище на обяд и се прибират по домовете си. Групичка ученици – петокласници се задават през близкия парк и хаотично се придвижват, шегувайки се. Едно момче от групичката с изрусена вдигната нагоре коса, смъкнати дънки и боядисано лице (подобно на изпълнителите от групата KISS) започна да се закача с едно пълничко момиче:
„Е-е-е вижте я бре, дебеланата! Търкаля се като топка! Ха-ха-ха!” – изрече момчето с изрусената жълта коса и посегна с шамар към Цветелинка. Тя се обърна, изгледа го и си замълча. Нахалникът, явно правещ това не за първи път, продължи да я закача и изведнъж Цветелинка се просна на земята, спъната нарочно от него. Размърда се и понечи да се повдигне, когато малкият нахалник изрита с шут чантата и. „Айде ма охлюв!” Тя стана и му извика: „Стига бе, омръзна ми всеки ден да ми се подиграваш и да ме биеш!”. Жълтият изобщо не обърна внимание и продължи да я рита и да я блъска. Другите деца ги обградиха в кръг и започнаха да ги подстрекават и да викат: „Айде да видим кой е по-силен!”. Малкият нахалник окуражен от възгласите замахна и удари по главата Цветелинка при което тя се свлече наново на земята. „Айде ма ставай да те пребия!” извика той и се подготви за следващата си атака. Цветелинка не искаше да се бие, едва се изправи, взе си прашната чанта и се обърна да се върви когато Жълтият се хвърли в гръб и я удари отново. Малките му юмруци жестоко налагаха гърба и. Тя отново падна. Изправен победоносно и въртящ се в кръг около нея Жълтият извика: „Искате ли да видите ритника на Ранди Ортън от WWF? Време ли е?” Подканящите ги деца скандираха: „Даааа! Искаме!” Тогава той се засили и опита да ритне по главата изправящата се Цветелинка. Тя обаче успя да се мръдне и той не оцели. Може би вбесен от неуспешния си опит, малкият извади от джоба си малко ножче и го хвана здраво в дясната си ръка, насочи го към Цветелинка. Ужасена тя побягна към съседната къща. Жълтият хукна след нея както и всички деца. Запъхтяна Цветелинка спря и се обърна да види дали още я гони, когато Жълтият замахна и я наръга с ножчето в корема. Тя извика от болка. Капки кръв се стичаха и капеха от раната. Цветелинка блъсна Жълтия в стената на къщата, поогледа се и видя малка тубичка с някаква течност на прозореца на сградата. Залитайки взе тубичката и без да мисли ливна съдържанието върху Жълтия. После извади запалка и понечи да го подпали. Спря се. Ярост се четеше в очите и. Погледна запалката в треперещата си ръка, погледна раната с кръв, пресичащата я болка, стисна зъби и хвърли запалката върху него. В миг лумна адски пламък. Жълтият започна да залита и да врещи. Тя остана вцепенена от страх, гледаше го и не вярваше на очите си. Жълтият гореше безмилостно – като факел. Превиващ се той изведнъж се хвърли върху нея и вкопчи ръцете си зад гърба и. Огънят моментално обхвана и Цветелинка. Лицето на Жълтия се гърчеше и бавно потъваше в пламъците. Под размазания му грим грееше усмивка, здраво вплел малките си ръчички зад гърба на Цветелинка…