автор: lenami19

Душата ми
като пустиня беше суха.
Ти ме намери
когато жадна за любов се лутах
Ти стана кладенец,
от който жадно пих.
В оазис райски
се превърна ти.

Ти ме откри -
както търсачът златна жила.
Взриви скалата
затворила сърцето ми.
Ти вля у мене
пулс, живот и сила.
Със щастие усмихнато
напълни мойте дни.

Щастието блика като водоскок
от нявга сухата пустиня
и обещава най-прекрасната любов
да цъфне в нашата градина.
08/2005