автор: smile1

С ръце на скулптор ме извайваш,
рисуваш ме,със думи на поет,
със музика вълшебна ме омайваш,
редиш поредния куплет.
Описваш ме със думи нежни,
красиви есенни цветя,
заплиташ ги в косите белоснежни,
твориш навярно любовта.
С годините,те не увяхват,
дори разцъфват с възраста,
бразди издайни ни оставят...
как бързо идва есента!
Сезон на чувства и на мъка,
на спомени,за първата любов,
за хилядите ни разлъки,
за дългия и труден път.