автор: Blaze

Отиде си... Без да пита. Без да предупреди.
Без да осъзнаеш кога, как или защо... Просто разби вратата и излезе. Не вдигна много шум. Не би могъл да го чуеш, да го питаш, да го разбереш, да му се извиниш, да го върнеш...да го помолиш. А и да би могъл, ще се молиш ли? И ако се помолиш и се върне, ще повярваш ли? Или просто ще си временно в хипноза... Би ли чакал да се върне? Колко време? Година, седмица, няколко дена? Цяла вечност? Ами ако го няма, защо да го чакаш... Защо? Заслужава ли си?
Обещания, обещания, обещания...
Думи, думи, думи...

Аз не искам повече думи!
Искам обич за обич!