автор: yova

докато тъгувам тишината
и не искам да съм есенна
в дългия спомен за лятото
глухарчета се стопяват след вятъра
а есента да не е сезон за влюбване
но е вълшебно чувството на разсъмване
когато поемам в посока сега
след като цяла нощ разглобявах
старите керемиди на покрива
дълго ги чупих на неправилни фигури
като стара мозайка от спомени
а есента цяла нощ е тършувала
преобърнала е всяко ъгълче
където се крие топлото
и е оставила след себе си хаос
непредвидим като бъдеще