Ще тръгнеш по оставащите длани,
люляли те от обич
в хладината ти,
протегнали бедрата си
очакващи -
последното прегръщане -
откъснат писък.
Ще махнеш вяло - като на приятел,
догонвайки поредната химера
напила се под твоите череши,
захапала скръбта ми
като хищник.
Клепките пронизани от стъкалцата
подхлъзнати
ще се събличат
облизвайки дъжда поръсил,
нямото "обичам".
Дори не знам дали ще се усмихнеш,
зад теб ще вдишам тишината ти
и може би надеждата
да се завърнеш
наскитал се в студените й пазви.