Гошко седеше на пейката в парка.С едната си ръка държеше вкусния сусамен геврек, а с другата червено лъщящо балонче.
Не можеше да повярва. Просеше в този район вече няколко месеца, но не бе получавал повече от някакви жълти стотинки и злобни нападки. А сега… гервек и балон! Днес определено имаше късмет. Гошко приближи меката ухаеща закуска до напуканите си устни и изведнъж се спря. В съзнанието му изплуваха образите на гладните му братчета и сестричета. Преглътна тежко. Примамливата миризма гъделичкаше апетита на мърлявото циганче,но макар да не бе слагало и залък в устата си от два дни, то скри гевречето в джоба си, за да може довечера да го подели с братята и сестрите си. Погледна лъщящия балон… никога не бе имал такова нещо. Беше забавно да си го подхвърля. Сякаш забравяше всичките си грижи и неволи. Не мислеше вече за виковете на родителите се, за шамарите от баща си, за жалкото подобие на дом, в който живееха… Харесваше му просто да си играе. Сякаш летеше заедно с балончето… толкова свободно, диво… усмихваше се. Беше му толкова приятно! След миг се умори и седна в една празна канавка. Дишаше тежко, но продължаваше да се усмихва. До него мина една млада дама хванала за ръка дъщеричката си. И двете бяха облечени изискано, с прибрани коси и имаха прелестни лица. Очичките на момиченцето засияха щом зърнаха лъщящото червено балонче и докато не свиха зад улицата не го изпускаха от поглед. Гошко чувстваше,че сърцето му бие толкова силно,че все едно ще изхвръкне. Колко бе красива! И тези прелестни очи! Циганчето побягна след тях. След като зви зад улицата се сепна и спря. Пред него бяха младата жена и дъщеря й. Изчакваха на светофара. Ах, колко красиво бе малкото момиченце - истинска принцеса! Изглеждаше толкова мъничка и нежна - като снежинка! Гошко се затича към нея, доближи я и с усмивка й подаде балончето си. Пренебрегвайки подадените напред ръце на дъщеря си към лъщящия предмет, майка й грубо блъсна мърлявото циганче назад, така че то изпусна балончето, олюля се и падна на земята.
- Я да се махаш от тука, дрипльо! - нареди му жената. Дръпна момиченцето за ръка и пресякоха улицата.
Циганчето остана неподвижно… гледаше след отдалечаващото се момиченце, не сваляше поглед от нея! Опита се да запечата лицето й в съзнанието си. Гошко не обръщаше внимание на подвикванията на хората около него, които го обиждаха приканвайки го да си върви далеч от тук. Сепна се единствено от звука при скукването на червеното лъщящо балонче. Изведнъж мърлявото момченце се върна в реалността, заобиколен от хора, които го презираха и унижаваха. Беше отхвърлен от всички, това беше неговата съдба и зла участ. Беше се родил, за да губи, но живееше, за да спечели. Той бръкна в джоба си и напипа все още топлия геврек. Усмихна се отново. Беше щастлив. Беше усетил първите тръпки на любовта и тази вечер щеше да зарадва братята и сестрите си с пaрченце сусамено геврече.