автор: Freya

За всичките измами към сърцето ми
осъждам те на сто години честност,
а любовта ми нека е проклета
ако отново ти свали небето,

защото е виновна – твърде лесно
те пусна да нахлуеш във съня ми,
да влезеш с взлом във лятната ми песен.

Сега издигам съд наместо храм,
защото няма кой да ни прости -
остана време само за признания.
Виновна съм, виновен си и ти -
със тебе заедно изпепелихме рая.

Защото трябват двама, за да бъдат
заченати началото и края,
от утре с теб ще споделим присъдата.