автор: sunnypoup

По пладне си седях и плачех
в началото на моста, белия.
Не идеше от нийде тракане
тук не минават влакове в неделя.
С напразната надежда във очакване
превивах се заслушана, отчаяно
дали ще трепнат коловозите
и някой ще помаха от прозореца.
На тялото си жалките ридания
не можех да понасям повече,
но пък и без любов не можех
и молех я да дойде, плачейки.