автор: kristi

се изви – небесно ручило –
отвя пясъците и ветровете,
надвика последния опит
на Световете да се родят,
затвори кръга с великото равновесие,
изпя акапелно: Светлина, светлина…
Огъна лъка на земната недостатъчност,
възпя огъня – брадата на червения вожд –
и преди да потъне
в кладенеца на единствената луна,
отекна в сложния лабиринт
на вездесъщия, същия Кръг,
където и изгрев, и залез,
и Небе, и Земя,
и самотност до кръв,
и гръмомълнии раждащи,
и раздавки след смърт и за смърт,
и препарирани случвания – черни дупки –
са само “Гласът на викащия в пустинята”.

Има такава книга.