автор: brumbrumm

Ти запали цигара и се усмихна,
и аз вече знаех -
това ще е най-пагубният край
или най-грандиозното начало.
За цялата ти сила,
скрита в чифт пъстри очи,
която ме оставя
безсилна,
безпомощна,
бездумна,
безсънна,
безтъжна,
безмрачна,
за цялата ти магия,
за това как пред теб
се чувствам прозрачна,
като дантела,
положила устни в косите
на булка,
като мъничък пламък,
светнал
на гърба на светулка,
като звъна
сутрин на селска камбана,
като късна нощ
на плажа,
като Диана Експрес
и като Блус за двама,
за всички сравнения -
несравним си.

Като дума нищожна съм,
като потоп пагубен си.
Като жена твоя съм,
като любов под плътта ти
загубена съм.

За цялата ти нежност,
скрита в чифт крехки ръце,
която ме прави
всесилна,
всеможеща,
всевиждаща,
всечувстваща,
всевесела,
всевластна,
която кара всяка мрачна
частица у мен да угасне,
всеки черен въглен
в клада да прерастне,
всяка мъртва нота
в песен да превърна,
всяка празна дупка
с обич да запълня,
и въпреки всички човешки способности -
неспособна съм да
те опиша възможно
най- точно.

Видях те.
Видя ме.
Видяхме се.
Целуна ме.
Целунах те.
Започна се.

Това е най-грандиозното начало,
казах си,
защо иначе ще треперя от
щастие?