А когато Слънцето поникна,
из зад хълма пожълте
в темните усои бликна
любовта,като от спукано гърне!
Какво са грешниците сторили
в пещерния мезонет,
дали с наслада са се борили
и стопили са праисторическия лед?!
Но пък село-кошер разлютен!
Надигнаха се сума хора
“Наш Алах е опетнен!”
викна ходжата в ръка с топора!
И понесе се тълпа,като лавина
към пещерата на върха!
Факли святкат,вече са стотина,
а свинята рие из пръстта.
Стигнаха след пладнето и ето
обкръжиха и юнака и мома,
крясъци,псувни и трето,пето...
заехтяха чак до сутринта!
Нямаше гугутките къде да бегат,
нямаше спасение за любовта!
Почнаха душите си да стегат-
чакше ги в пропастта...Смъртта!
Очилата понамести вяло
момъка и капнаха сълзи:
“Ой ти градско моме бяло
ке се метнеме сеги!”
“Моляте фърли се първи,
мой орел ти късоглед.
Аз след тебе ще политна
като руски самолет!”
Но смили се дедо Боже,
гръмна бурията изведнъж!
Бегат ,както който може,
вече никой не е мъж!
Тъй се случи,тъй си стана!
Любовта разпери си крила,
а пещерата пълни се кат кана
с колко?!...с единадесет деца!(сите с очила)
И разказвача дето пише
тия страшни редове
поти се и стилно брише
потно чело с фередже!
Щот и той си взе женица
от Пещерата над върхо.
На момата дъщерица,
от юнака –семето!
Тук ще сложа точка,
инак се не види край.
С тоз разплод,барбочка до барбочка
И балкана ще е тесен май!