Есента дойде из бърдо.
Почна мазен листопад.
В чинията кюфтето май е твърдо,
от очите на юнака блика водопад!
Тоз мъжага достолепен
се пречупи и тъга
нахлу в хранопровода му нацепен...
а стомаха отговори с пръдня!
На баира градската мома
хлъцна дваж ли,триж ли беше
щот усети мила миризма!
Да...любимият смърдеше!
"Ай лавю" прошепна тя,
докато пача вареше
и се вгледа в есента...
Дъжд в сърцето и валеше!
Нямат край терзания любовни
няма милост за разкъсвани души!
И се чуват позиви топовни,
а от носо какво ли пак ръми?
Изход трябва да се изнамери
не е живот,окови са това!
И решиха двамата с различни вери
да избягат в близка пещера!
Беше нощ,студено,влажно
самарите са пълни с храна.
Коня се изпъчи важно,
яздеше го Черната мома!