Разхождам се из парка. Искам очите ми да си отпочинат от взирането в екрана на компютъра.
Листата на дърветата дишат в зелено. Вдишват, издишват. Вдишват, издишват и тогава аз поемам зеленото и то се разнася успокояващо в очите ми, изпълва мозъка ми, мислите ми стават зелени и започвам да ги издишам, а дървото ги вдишва. Ето защо са така зелени листата му.
Отдолу пък – голям квадрат с оранжеви и жълти цветя. Люшкат се като пламъци – един голям пожар в парка. Колко ли пепел ще остане от него?
В съседство няколко жени изваждат прецъфтелите растения от друга леха и засаждат нови, червени цветя, пламъчета. Подредени на равни разстояния едно от друго, като една цветна матрица.
Пламъците навлизат в мен направо през слънчевия ми сплит. Чувствам как в него се разгаря някакъв особен, изгарящ ме огън, който се разраства и усещам как целият започвам да горя. Как ли да се предпазя от топлинния удар?
Единственото, което се сещам, е да погледна отново към дърветата. Там са се покатерили няколко деца, точно над пламъците. Как ли не изгарят? А може би отгоре цветните лехи изглеждат като голям цветен монитор.
В магазина си купувам нов LCD монитор. Момичето го изважда от кашона и го включва.
- Ела да видиш няма ли умрели пиксели.
Приближавам се. Кожата на момичето е с красив загар от отблясъците на мониторите и от горещите погледи на мъжете. Отгоре блузката ù се е разтворила и виждам нейните красиви пиксели. Какво ме интересуват мъртвите пиксели, като има живи и дишащи, на които мога да се любувам. Вдишват, издишват. А момичето се смее:
- Видя ли?
- Видях – отвръщам смутено аз и тя прибира монитора, а заедно с него и всички живи и мъртви пиксели.
Децата от дървото гледат как жените долу изваждат мъртвите пиксели и засаждат нови – живи, дишащи и изгарящи.
Кой ли заменя мъртвите пиксели на мониторите? На моя има един. Не свети, но в него винаги виждам момичето с всичките му пиксели.
Жените са пропуснали да засадят едно цвете и матрицата е нарушена. От близкия цветарски магазин купувам едно и го засаждам. Сега матрицата е цяла, мониторът ми вече ще бъде с работещи пиксели. Дали тогава някой някъде ще вижда момичето?
Тодор Захаринов