Угасва лятото,
трептят луминисцентно
крайбрежните пияни улици.
Заминаха си
спретнатите старци от чужбина.
Разплуваме се
само наши хора в кръчмата.
И ласкаво е, и е хубаво
между брезите, стъпили на палци,
да си теглим
по една гальовна майна.
Дояждаме от масите на есента
каквото е останало.
Каквото има още -
ще допием.
С джебчиите и проститутките
да поговорим
за резките движения в поезията,
преди да се прегърнем запоследно.
И счупените чаши като миди
под тежък танц
в краката на нощта ще хрупат.
Едва тогава
ще пусна да се върне в будния си град
куцащата моя птица.
Сгоди се вече -
има пръстен за пътуване.