автор: divkozel

Да удушиш началото-
преди да е успяло да извика,
преди да е търкулнало главица
на меката възлавничка, пригладена от най-добрата фея...

Немея.

Началото запазил бях за Нея.

За нейните овални кабинети,
наречени Очи. Родих се в тях.
И върволичещо се връщах към идеята
за нещо хубаво, в което се мълчи.

Бръмчи
в главата ми оркестър и тромпетите
постигат трудно своите фалцети,
а струва ми се - не към тях вървях.