Ще си отида някой ден от тук
но във душата ми во веки ще остане
утехата на майчиния скут
и топлото й всеотдайно рамо.
Ще си отида с птиците на изгрев
но ще ме дърпат все към вкъщи
очите майчини- кристални, бистри,
столовете, дивана дъсчен.
Ще си отида, майко, не тъгувай.
Сърцето ми на две е разделено.
Едната част със мен пътува,
а другата- завинаги при тебе.