автор: turkoaz

Всяка есен щом птици се стегнат за път
и чезнеещ хоризонт се заоблачи,
и с плаваща носталгия песни се заредят,
и вгледаме се в собственото си "аз"...
Нещо се променя в една душевна тишина
и в чезнеещо тихо природно дихание, едва, едва,
и в плаващи плясъци на весла по водна шир,
и в шепот сподавен, в задухал вятър непоправим...
Всяка пролет щом южен приятел ледът затроши
и с чезнеещи стъпки заскитаме по брега,
и плаваща мелодия сподавен вой заглуши
песен плач ли или вятър зашумули... едва ли, едва ли...