автор: roza1

Имаше всичко.
Работа, жена, дете...
Всички близки бяха живи,обичаше ги.Нямаше от онези грижи, които отравят живота и не знаеш жив ли си или не.
Въпреки това се случваше да го зачовърка онази жажда, която тресе ръката в търсене на алкохол.Какво давеше? Защо го правеше? И той не знаеше.Нещо вътре го мъчеше, гризеше го злобно и го правеше не същия.Тогава излизаше. Не казваше къде, нито с кого....винаги се намираше още един интусиаст в малкия град.А обичаше жена си много.Желаеше я и сънищата си, въпреки дългия брак. Дори днес щом я видя я пожела-веднага, от вратата! Но не й казваше за онази жажда.Никога не й каза. Тя го чакаше, плачеше и се надяваше да й се обади и да й каже -Ела при мен, аз съм тук.
НЕ го правеше.Скиташе, пиеше с някого и се прибираше разкаян, виновен и жалък, като скитник, без душа.
Тя плачеше и крещеше...Не можеше да бъде сама.Ревнуваше го. Не го искаше такъв.Искаше го за себе си и трезвен.Обичаше го и искаше да му помогне, но той криеше причината и от себе си дори.
Беше на онази възраст, когато всяка равносметка и добра и не толкова те блъска като влак, смазва те, като валяк със силата на настоящето и те оставя кървящ от спомени, загуби,грешки и от прошки...без мечти.
Мъжете не обичаха прошките.Не молеха за тях.Не искаха гордостта им да се огъва и да скланя глава пред никого.Но се предаваха пред чаша алкохол и тогава губеха всичко. И той беше такъв.
И тази жажда го караше да плаче от безсилие, а беше силен мъж...и красив-още го заглеждаха с нескрит интерес и млади и не толкова.Жените го вълнувмаха до очите, а тялото му беше обречено на нея.Онази, която отдавна му каза Обичам те!.....онази,която му переше ризите и роди сина им.Тя беше жената тяло, жената-секс, жената-любима.
Алкохола беше слабост, но той не се венча за нея.
Само изневеряваше от време на време на себе си и на жена си с чашката.
Давеше нещо. Никой не разбра какво.
А имаше всичко и беше обичан ,и обичаше....

22.07.2004