Неделята на моето обичане е тиха.
По-тиха е от дъното на пропаст,
където оглупелите самоубийци
измислят тост с половината си мозъци.
А до ръба е толкова далече.
Ръцете си оставих по скалата.
и от инат да мина по пътека
забравих колко близо е реката.
Онази, по която те намерих.
Не те намерих. Ти си ми реката.
Когато изкатеря този спомен
ще съм сковала портата на Рая.