автор: teAnu

Живея в илюзия.
Умирам за илюзия.
Заспивам от тъга,
събуждам се в тъга.
И не намирам вътрешния огън да изляза.
Да бих могла да се събудя от този лош кошмар?
Да бих могла да бъда просто луда,
Да закрещя.
Да бих могла да не разбирам,
например да не зная?
Да бих могла... едно едничко искам:
Да мога! Не само да мечтая.
Нима не мога и сега?
Та малко ли го имам?
Хем зная, виждам, мисля и дори... ..
Но самосъжаление, боклук и мръсотия
не дават ни покой, ни .. нови сили?
И някой ден ще свърша и аз във някоя канафка.
Е, да, не бих могла. Хе хе. Съвсем е невъзможно.
Защо? С какво съм по-различна от хилядите други?
Ах да... аз виждам?!
Дори се подигравам!
На себе си се смея. И се обиждам!
Физически не се порязвам, но то - и другото ми стига.
И смелост нямам, нямам! Не мога да отида, където и да искам,
поне във мисълта си? Не мога, не защото
съм толкова реална, че някой ми помага.
Ами защото... А може да съм луда? Ми да, ако наистина съм луда?
И тоя свят нищожен, лъжовен, а също и прекрасен сама съм го измислила?
И вие сте измислени от мен? Ха, може да ви няма!
Хмм... как всичко може, ама и не може.
Ми тъй е. Що приказвам, като не ти - то аз не вярвам!

Ля ля, ля ля... пара папа.... танцувай смело из света.
Усмивките си ни раздай и продължавай - няма край!
Пара, па да.. тъдъп тудуп ... и пак се замечта във вихрен танц
(е, не на любовта ;)


Хееей красота.
Със часове ще ги редя и спирка нямам, нямам.
Изкуството ли е това или... хи хи
интелекта на ума (туй изказа го тя вааажно, важно)

Хайде, загубих вече рима.

ПростИ ми свят любим, желан.
Обичам твойта красота.
И вечно ще съм неразбран...
о, не поет! И не дори писач.
Това е изключение.. за малко... от някого извикано...
Приключвам.
Не днес, но утре може би? От утре може. Всичко може.
Нали е утре.
То.. само да си вярвам!

Блуждае.. и само красота. Ех. Само красота.
Обичам я. А тя не ме обича.
Не може. Тя е красота!
Но може да приема обичта?!
На кой му стига? Да вдигне тук немедленно ръка !
Аз, аз! Аз аз!! Аз аз аз аз.
Хммм... АЗ и АЗ и аз аз аз.
А ти? О, нека ти! Не съм все аз на ред. Отстъпвам ти реда за този път.
Бори се ти! Пък аз ще гледам отстрани.
Ще виря нос. И ще мълча. И .. Но ти разбираш ме, нали?
Абе... забравИ!

Е, хайде.
И уви,
безмълвна остани! (това на мене си го казвам, не греши ;)
Не се наУчи ! - безмълвието най-добрия знак е за усвоеност, посветеност...
изгаденост.
НаучИ се. И мълчи !
Плямпало! (това с камшичен глас си го зашлЕвих)

Направо диагноза си поставих.
"Боен клуб"
Цък цък - язък.