автор: saylor

На руската жена съдбата нещастна е ний знаем!
Какво да прави щом живота я стисне за врата?
От мъка и Каренина в любовна страст потъна
но широката общественост това не го разбра

Мъжът и - образцов съпруг,детето „Ах на мама”
Обута,сита,всичко има - какво и трябва, а?
Остана неразбрана тя в сърдечната си драма
И с тоз живот реши накрай да се прости сега.

На прелеза отиде тя подгонена от срам и
полегна там на релсата тъй както на дръвник.
Но легнаха до нея и две хиляди миньора
и бе спрян за движение тогава този път

Лежеше тя на ж.п. пътя сред мирис на траверси.
Във шепа стиснала бе кръст и молеше се с плам.
А с нея върху релсите Сибир на стачка беше
Със лозунга добре познат:”Заплатите ни дай!”

И почна да живее тя живот като прокоба
В гората тръгна да се беси - но изведнъж Грийн
пийс-ът
„Веднага спрете да изсичате горите ни зелени,
че всички ний ще се обесим надолу със главите

Отиде на реката тя - а селяни след нея
и всеки с камък на врата ,в ръцете със плакат
Върнете ни земята вий ,която ни отнехте
Свободно да си поживеем макар и в старостта

Побягна към небостъргач,след нея виж студенти
Стипендиите ни върнете или ще скочим ний!
Накратко гдето иде Анна там стават инциденти
И най-накрая органите със нея се заеха.

Разбира се ако Толстой съвременник ни беше
То непременно тоз роман би свършил с хепиенд.
А днес за да се съхрани родината спокойна
Каренина в Америка е таен наш агент.

Превод: Емил Петров -09.2008т