автор: Heel

Помня още болката в коляното,
когато се качвах отзад
и това пърпорене невъобразяемо,
познато по целия свят.

И лостът крив на таблото,
същинска дръжка на чадър
и гледката прекрасна през стъклото,
и липсата на всякакъв кахър.

И ревът мощен
на всичките ти коне,
и мирисът страшен
на изгърмяло чифте.

Способен беше ти на всичко
по всеки крив, планински път.
Изяждаше ги ладите епично
и само казваше прът–прът.

А тези кръгли фарове чаровни
и тези линии неповторими,
и газовете ти отровни...
и чувствата незабравими.