автор: Gabrielle_

И ето те сега -
стоиш пред мен
като далечна сянка.
Може би нощта
е просто тъмен странник,
бродещ из хилядолетията.
Може би от нас
тя няма тайни вече.
Но моля те
(и нека не е за последно!)
С изгаряща сълза
аз искам да помилвам челото ти!
И може би...
тогава може би
една сълза
ще се роди
в окото ти.
И може би...
нощта ще се окаже
някой
тайнствен
странстващ жрец
и в звездния небесен храм
с невидимата си ръка
ще ни запали свещ.